Galatians 4

1К азвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;

2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.

3 ^a Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;

4 ^b но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден) , Който се роди от жена и се подчини на закона,

5 ^c за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!

7 ^d Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

8 ^e Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;

9 ^f а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?

10 ^g Тачите дни, месеци, времена и години.

11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.

12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:

13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,

14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.

15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.

16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?

17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.

18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.

19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,

20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

22 ^h Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.

23 ⁱ Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.

24 ^j Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,

25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;

26 ^k а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.

27 ^l Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.

28 ^m Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.

29 ⁿ Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.

30 ^o А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.

31 ^p И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.